Български

Преместих се от София във Варна преди повече от 15 години. Дотогава асоциирах Морската столица с морето и „мекането“ и доста се забавлявах, гледайки репортажи и включвания по телевизията – хората ми изглеждаха направо от друга България. По-късно разбрах, че варненци „прахосмукират“ (чистят с прахосмукачка), през уикенда ядат „джи джи папа“ (пържени филии), носят „дънкени“ комплектчета, и че животът е „готен“ 


И не на шега, още от първия ден разбрах, че съм попаднала на специално място. Наситеният аромат на море във въздуха, влажността, която прави кожата лепкава, дори и граченето на досадните гларуси те карат да се чувстваш на почивка целогодишно. Варненци са позитивни и усмихнати, с тях се общува непринудено и с лекота и наистина изглеждат щастливи, тъй като животът е „готен“. Моряците и техните семейства, които имат възможност да обикалят света и да посещават далечни страни, внасят в града атмосфера на космополитност и широкоскроеност. Поликултурното наследство, вродената адаптивност на варненци към нови срещи и обстоятелства са уникални и доста очарователни.


Ето и една забавна история, която ми разказа Влади в неговия фризьорски салон:
- Ти забелязала ли си, че хората от Варна са едни такива особени, доста надути и си мислят, че са по-специални от другите? Знаеш ли защо е това? Навремето, когато нямаше толкова хотели, всеки гледаше да си хване някой приятел от морето, да изкопае някой трети братовчед или забравена стринка. Така ставаха уговорките – само за една седмица да спим у вас, че децата не са виждали морето...и да ни чакате на гарата, че много багаж...И-и-и от искрена благодарност към домакините, гостите - агне ще заколят, кокошка ще опекат, баница ще завъртят, че и дамаджана с ракия ще напълнят, един керван с дарове ще донесат. „Братовчеде, ти си голяма работа, казвам ти!“
Това е! Народопсихология. Братовчедът чака с раздразнение поредното „варненско лято“, а „гостите“ цяла година разказват какви велики роднини и приятели имат по морето .

2

 

1

 

3